|
Автор/Източник : Стефан-Андреас Касдорф, |
|
|
Ако харесваш тази статия, защо
не я споделиш с твой приятел в Svejo? |
|
Всъщност нещата станаха ясни още когато се появи кучето. При първото лятно посещение на Ангела Меркел в резиденцията на тогавашния президент Владимир Путин, той внезапно вкара в залата за срещи своето голямо куче, добре знаейки, че германският канцлер изпитва вроден панически страх от кучета. Това бе просто демонстрация на власт. А Меркел премълча и не реагира с възмущение.
От днес нататък нещата трябва да се променят коренно. Русия и нейният премиер Путин преминаха чертата във всяко отношение. Нахлуването в Грузия, контролираната дестабилизация чрез пълзяща анексия, не бива да останат без подобаваща реакция. Шведите, балтийците, поляците отдавна настояват да казваме категорично "нет" на неща, с които не може да бъдем съгласни.
Това е толкова по-важно в дните, когато си припомняме годишнината от построяването на Берлинската стена.
Сега трябва задължително да се прекратят грешките на предшествениците, да се сложи край на идиличния романтизъм в германско-руските отношения. С руското нашествие в Грузия съглашателската политика на Герхард Шрьодер достигна до своя логичен край, ако трябва да използваме един Путински цитат. Как беше казал Шрьодер? - Путин "и под лупа да го гледаш, е изряден демократ".
За да водиш реална политика, трябва да можеш да виждаш реалностите.
В днешна Русия има само микроскопични следи от демократични елементи, нищо повече. Каква стойност има аргументът, че Русия не била никога по-демократична от днес? Ами тя наистина никога не е била демократична. Днес там наричат правителство онова, което по-рано се наричаше ЦК, а по-тесният ръководен кръг - премиер, вицепремиери, външен министър, министър на отбраната играе ролята на старото Политбюро. И над всички тях се рее държавен глава, лишен от власт.
В началото на 1990-те години бундеспрезидентът Рихард фон Вайцзекер каза по време на първата иракска война, че това било последният път, когато такъв конфликт се решава с военни средства. Ако се позамислим, неговата теза трябваше да стане доктрината на 21 век. Колин Пауъл, тогавашен началник на Генералния щаб на САЩ, беше авторът на допълнителната идея за икономическо "задушаване" на противника. Днес вече сме в 21 век и е време да превърнем тази идея в доктрина.
Ето защо сега, когато на фрау Меркел й предстои пътуване за Сочи, само на няколко километра от границата с Грузия, всички варианти трябва да са внимателно проучени: кои държавни гаранции могат да бъдат блокирани, кои договори замразени, кои са нещата, от които можем да се откажем в отношенията си с Русия.
И най-важното – как могат европейците да намалят зависимостта си от руските енергоносители, в най-добрия случай да я сведат до нула. Ако трябва, нека търсим съгласие само на същинската Европа, на страните учредителки на Евросъюза. Европа е наистина нещо повече от бюрократична машина. Тя е въплъщение на идеята за просвещение и демокрация.
Под ръководството на Ангела Меркел германското правителство е поставено на срочно изпитание. То трябва да открие нужния последователен политически курс. Никога досега не е изпъквал така ясно най-големият му пропуск - липсата на стратегическа ориентация. Изчакването и отлагането вече не помагат. Една част от правителството изглежда пристрастно бездейна.
Внимание! Да не се окаже после, че е била пристрастна по другарски...
Пред очите ни Русия се опитва да възстанови Съветския съюз. Походът срещу Грузия е предупреждение към всички съседи, които от великодържавна руска гледна точка са се отклонили прекалено много на Запад. Той е сигнал и към Украйна. Защо Путин и Солженицин се разбираха така добре? Нека си спомним, че Солженицин бе панславист и голям руски националист.
Такова развитие не бива да се насърчава. Джон Маккейн е напълно прав. Случващото се сега с Грузия може да стане повратен момент в световната история. Също както събитията през 1989 година.
И нека не забравяме Стената.
*Стефан-Андреас Касдорф е главен редактор на излизащия в Берлин "Тагесшпигел" и един от най-авторитетните политически журналисти. Горният коментар, отличаващ се с необичайна за немските медии, прямота излезе в четвъртък на първа страница на считания за ляво-либерален национален всекидневник.
**Превод: Милен Радев
|
|
|
|
|
|
SVEJO.NET: 
