Ако харесваш тази статия, защо не я споделиш с твой приятел в Svejo?
Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университет Хамбург, Германия. В момента работи като юрисконсулт във финансовия сектор. Член е на Контролния съвет на СДС, както и съветник на г-н Пламен Юруков.
Темата за бъдещето на Булгартабак отново излезе в публичното пространство покрай новината за стартиране на дълго отлаганите приватизационни процедури на фабриките в Стара Загора и Пловдив, чието раздържавяване се случи между 11-и и 15-и Юли.
Един от най-големите митове, битуващи в българското общество през последните години, е този, че приватизацията е приключила. Това, уви, не е вярно и е факт, че в ръцете на държавата има множество дружества с огромни активи, които продължават да бъдат неефективно управлявани и източвани. В тази връзка е достатъчно да погледнем списъците от Приложения №1 и №2 към Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Първият е т.нар. „забранителен списък” на дружества, които не могат да бъдат приватизирани, а вторият съдържа предприятия, които могат да бъдат раздържавени само с нарочна стратегия, приета от Народното събрание. Абсурдът в случая е, че Булгартабак Холдинг е в списъка на дружествата „от значение за националната сигурност” – т.е. производител на цигари влиза в една група с електроразпределителни дружества, национални превозвачи и предпиятия от военно-промишления комплекс. Но това явно не смущава управляващите...
Тонове мастило са изписани за разхищенията в тютюневия холдинг, за източването на дружествата му чрез нагласени обществени поръчки, многомилионни договори за консултантски услуги и „рекламни кампании”. Много се е говорило и за субсидиите, които данъкоплатците плащат за поддържане на тютюнопроизводството в България. В същото време финансовите резултати на Булгартабак постоянно се влошават. През първото тримесечие на 2008 г. и четирите цигарени фабрики на холдинга (в Благоевград, София, Пловдив и Стара Загора) са отчели загуба. Според ръководството на "Булгартабак" лошите резултати ще бъдат компенсирани през второто тримесечие, но това така или иначе не променя отрицателните тенденции в развитието на табаците. Към момента холдингът държи около 63% от пазара на цигари в България, като делът на компанията продължава да спада след либерализирането на пазара в началото на 2007г. С около 1/3 е намалал пазарният дял на Булгартабак през последните две години.
Същевременно все още не е ясна съдбата на двете големи и все още функциониращи цигарени фабрики на "Булгартабак" в София и Благоевград. Наскоро от ръководството на холдинга обявиха, че ако приватизацията се забави до края на годината, ще се наложи консолидиране на цялата му дейност в една единствена фабрика.
Има и други факти. От сега съществуващите дружества в структурата на холдинга „Видин-Табак” АД и “Хасково-Табак” АД са в процес на ликвидация. “Асеновград-Табак” АД (бивш "Асеновград БТ") все още е част от "Булгартабак холдинг", (който притежава 83% от капитала му), но всъщност дружеството няма производство и се занимава само със съхранение на изкупения тютюн. Подобна е и съдбата на “Шумен-Табак”АД, “Дулово-Табак” АД, “Харманли-Табак” АД и “Ямбол-Табак”АД. Някои от дружествата бяха приватизирани основно заради притежаваните от тях недвижими имоти, каквито бяха случаите с „Кърджали БТ” и „Гоце Делчев”.
Като цяло състоянието на тютюнопреработвателните дружества е плачевно. В началото и средата на 90-те години швейцарският тютюнев гигант „Сокотаб” неколкократно отправи предложения към правителствата на Л. Беров и Ж. Виденов за закупуване на тютюнопреработвателния бизнес на Булгартабак. След отказа от страна на няколко правителства „Сокотаб” от потенциален партньор на българските табаци стана техен конкурент, изграждайки собствено предприятие в с. Радиново (Пловдивско) и започвайки пряко да конкурира Булгартабк при изкупните кампании на тютюна. Резултатите от тази конкуренция са видими и те определено не са в полза на държавния холдинг.
Все още на хартия изглежда, че ситуацията не е толкова неудържима. Общата пазарна капитализация на Бургартабак Холдинг и четирите му дружества на фондовата борса (Благоевград БТ, София БТ, Стара Загора БТ и Пловдив БТ) надхвърля 563 млн. лева, но същевременно от компанията постоянно идват тревожни сигнали. В началото на юли "Булгартабак" увеличи за втори път тази година цените на цигарите си, което ще направи продукцията му още по-неконкурентна. През последните две години компанията е намалила пазарния си дял с около тридесет процента, а през първото тримесечие на 2008 г. и четирите цигарени фабрики са на загуба.
При подобна ситуация примерът на една изостанала Сърбия е показателен за положителната роля на приватизацията, както и за неадекватността на българските управници, спиращи раздържавяването на Булгартабак. Още през лятото на 2003г. "Филип Морис" се сдоби с 66.45% от капитала на "Дуванска индустрия Ниш" срещу 518 млн. евро, от които 387 млн. покупна цена и 131 млн. инвестиции и социални програми, а "Бритиш америкън тобако" беше избран за купувач на 67.81% от капитала на "Дуванска индустрия Враня" срещу 87 млн. евро - 50 млн. покупна цена, 24 млн. под формата на инвестиции и 13 млн. за социални програми. Двете дружества контролираха почти целия тамошен пазар и с приватизацията държавата постигна поне две цели: инкасира огромни приходи и буквално се отърва от ангажиментите си към цял един сектор.
Какво би донесла приватизацията
Приватизацията на Булгартабак би сложила край на източването на дружеството чрез обществени поръчки и договори за консултантски и рекламни услуги. Защото на всеки е ясно, че Булгартабак е партийна касичка и политически инструмент за изборна мобилизация на бедни и отрудени хора. Истината е, че либерализицията на цигарения пазар доведе до жестока конкуренция и натиск за сваляне на цените. Това е вълната, която в момента помита и остатъците от Булгартабак. Преди години можехме да продадем както цигарените фабрики, така и тютюнопреработвателните дружества за баснословни суми, а днес само можем да се надяваме някой да ни ги купи.
А и нека в крайна сметка се замислим дали въобще е работа на държавата да произвежда цигари.
SVEJO.NET: 
